Тези, Обичаните, са очаквани и отгледани с любов.

Те са ценени от момента, в който са подали сигнал на Чакащите ги, че идват. Отгледани са в средата на безусловна обич.

Раните им са превързвани без укори; сълзите им са изтривани без плесници; научили са ги да казват истината и да я търсят навсякъде. Знаели са, че вкъщи винаги ги чака подслон и подкрепа, че няма да бъдат затрупани от свръхизисквания и че за всичко може да се говори с Отглеждащите ги.

И така постепенно, ден след ден, но безвъзвратно те се превръщат в хора, търсещи Истинското. Те го търсят навсякъде – в хората, природата, в случайностите (ако изобщо има случайности…) и най-вече в Любовта. 

Отглеждащите обаче са два вида. Тези първите са ясни. Вторите, обаче са мнозинството. Те отглеждат Необичаните. Те ги “обичат” условно – ако изглеждат по определен начин, ако изкарват добри оценки, ако слушат, ако, ако…

Необичаните растат в страх от неодобрение и тази несигурност, бавно, ден след ден, краде душата им. Слава Богу не безвъзвратно. Но способностите им да търсят Истинското са ограничени.

И те стават готови на всичко и угодничат, за да получат парченца от него…Но подобия…

Горното посвещавам на всички Отглеждащи Обичани, с пожелание да се грижат добре за тях и да им бъдат подкрепа, когато Обичаните срещат Необичани. Да не ги разделят от тях, просто да им бъдат подкрепа. Защото най-много Обичаните учат от Необичаните. Живот…

Асена Стоименова, 01.07.2014 г.

Uncategorized