За една приятелка ми е думата. Все среща Неподходящи. И все се опитва да ги превърне в Подходящи. А това, несъмнено е усилие чутовно. Първо е сляпа, после проглежда, след това отлушава, а накрая започва да чува, но все нещо не й достига, за да проумее напълно. От кафе на кафе, от чай на чай се виждаме и нищим и нищим… Разплитаме плетките, намотваме обратно кълбата, по няколко пъти ги търкаляме и оплитаме отново. Сигурно смята, че притежава свръхестествена трансформираща Сила, защото опитите й продължават десетилетия…

Неподходящи… Ама Симпатични… Едни такива, гледат кротко, както казваше майка ми преди години – не пият, скандали не вдигат и се прибират след работа право в къщи. Едни такива скучни, сиви, смачкани. Смачкани от Мама, колеги, шефове, бивши съпруги и прочее Зверове. Ама защо все аз, ни питаше моята приятелка често, между две чаши чай или кафе. Защо не срещам Подходящия? Ще ти бъде скучно с Подходящия, уверявахме я ние, опитвайки се да я развеселим. А истината е, че тя просто подминаваше Подходящите, защото не ги разпознаваше, и те нея – почти… Мислеха я за Недостъпна, прекалено Силна и Сложна. А истината е, че тя беше Крехка по своему, отворена към Възможността и никак не беше Сложна – просто искаше да бъде Щастлива. Просто Щастлива! Не сложно Щастлива, нищо Сложно… Освен че се оказа Сложно…:)

Та, думата ми е за Ева. Тя е един ден решила, че срещнала Подходящия. И започнала да се съобразява – с Неговото време, с Неговите планове, с Неговите ангажименти и ценности. Пътували заедно по света и се радвали на Любовта си. Той ставал все по-Подходящ, а тя все по-Щастлива. Истинска идилия, нали? Той, Подходящият се чувствал толкова добре, че започнал да обещава – Вечна любов, Подкрепа, планове за Вечен съвместен живот и започнал да изисква – Вечна вярност, Вечна любов, Вечно внимание, Вечна подкрепа и Присъствие и прочее Вечни неща. Той ставал все по-Подходящ, а тя все по-Щастлива.

И така, все по-…, докато един ден Ева не осъзнала, че въпреки положените усилия тя не успява да стигне до Същността му. В допълнение (и то съществено), тя установила, че заявените от него намерения остават без реални действия. Първоначално Ева била объркана, защото му имала Пълно Доверие. Обаче, в дългосрочен план Доверието създава Уязвимост и е добре (даже задължително) то да бъде подхранвано с Действия. В тази Уязвимост човек (независимо дали е мъж или жена) застава “разсъблечен” и “гол” в своята Идентичност и очаква от другия същото. Но понякога се оказва, че другият не отвръща със същото. Както се оказало в случая с моята приятелка Ева. Оказало се всъщност, че има огромна пропаст между думите и делата на “Подходящия”, между това, което заявява и това, което прави и още по-чудовищно било, че Ева виждала в неговите очи абсолютната му категоричност, че всичко е наред. Двамата виждали две много различни картини на взаимоотношенията им. И тук започнал нейния кошмар, защото той ставал все по-Щастлив, а тя – все по-Объркана и Дистанцирана. Опитвайки се да говори за това Ева за пореден път не успявала да стигне до Него, а всеки път, когато той обещавал да поговорят „сериозно“ – това не се случвало. Няколко пъти, той дори искал да избяга… И наистина бягал – в друго време, в друга реалност и измерение, а последният път дори понечил да избяга на друго място…

Постепенно Ева установила, че “Подходящият” не изразява по никакъв начин това, което се случва с Него. Той не говорел от Същността си и затова започнала да губи Доверие в него. От друга страна, Ева изразявала себе си единствено през Същността си – така се научила през последните години, трудно, ама се научила. Затова Той й имал Доверие и Неговото Спокойствие и Щастие са задълбочавали. Обаче Ева започнала да става все по-Объркана и Дистанцирана и накрая сама започнала да избягва разговорите, които не идвали от Същността (на практика повечето разговори на сериозни теми), тъй Тя като имала достатъчно повърхностни разговори в своето ежедневие и повече не й трябвали.

В един момент Ева започнала да саботира съвместните им пътувания, под предлог, че има служебни ангажименти. “Подходящият” й вярвал. Променял резервации безропотно, защото пазел статуквото на неговото “Щастие”. Но Тя започнала да се дразни все по-често от безумието на нищоговоренето и зациклянето. И така, ден след ден, разговор след разговор, Подходящият неусетно се превърнал в Не-Подходящ.

Накрая Ева започнала да си “затръгва” щастлива, в Облекчение. Ева винаги си тръгвала щастлива. Защото никога не си тръгвала бързо. Всъщност тя започва да си тръгва много преди това. Когато вече е казала, каквото е имала да каже. Когато вече е направила всичките “бели” за които се сетила, в своя протест срещу неясното, но претенциозно статукво на връзката. Всъщност, много често Ева дори копнеела за този момент (тайно от самата себе си), докато една сутрин не се събудила с влудяващата категоричност да приключи тази Агония. Тогава дошло Времето на бруталните откровения. Но вече нямало никакво значение как реагира Не-Подходящия, какво обещавал и на какво е готов, защото от този момент всички негови действия го превръщали само в Крайно Не-Подходящ, нищо повече…

Старите хора казват – далеч от очите, далеч от сърцето. Но нима има по-голямо разстояние от това между две сърца, които не се срещат в своята Същност? То е по-голямо дори от разстоянието между две Вселени, между които стои Черна дупка, която поглъща всичко, което те се опитват да си кажат. Ева и Крайно Не-Подходящия се разминали като два огромни кораба в океана, които дори не успели да си сигнализират правилно, защото нямали обща Азбука. Пък едно е да я имаш, друго е думи да правиш с нея, трето – изречения, и съвсем друго е да ги изпълниш със смисъл и да г иподкрепиш с действия. А те дори Азбука нямали…

За една приятелка ми е думата – Ева.. Познавате ли я? Ако я срещнете, кажете й, че всичко ще бъде наред…:)

А.С., 11.2018 г.

Uncategorized