Оставяш ли мостове, или живееш на остров, който ти решаваш кога да напуснеш?  И пак ти решаваш кога да се върнеш на него?

На остров ли си или на полуостров? Оставил ли си лесен път до теб и до другите по суша? Защо да е лесен ли? Прав си, те всъщност са еднакви. Един и същи път и мост – за един е лесен, за друг – невъзможен, а трети може изобщо да не го види. Ама ей така, цял живот да не го види… Няма да го види дори при ярко слънце… Един няма да го види, ама друг може да танцува уверено по него, акό и да е въжен и да е положен в най-гъстата мъгла.  Ще танцува, защото го разлюляваш, а той пусто иска да остане на моста…

Ей, така, за да провериш дали може да танцува ли го разлюляваш? Да видиш може ли, не може ли, иска ли… Само не го раздрусвай прекалено силно! И не прекалено дълго … Изобщо, недей прекалява… Не прекалявай с чакането…Не прекалявай с изпитанията за другите… Не прекалявай със суровостта към себе си… Не прекалявай с изискванията… Не ги превръщай в претенции.. Не прекалявай с компромисите… Не ги превръщай в жертви… А после – не ги превръщай в обвинения към другите… Това са твоите мостове, не техните. И прочее, техните и твоите може изобщо да не се напаснат… И какво правиш в такъв случай? Чакаш ли да дойдат до теб, или скачаш в бездната към другия? Близо ли го виждаш или е надалеч? И как разбираш кога е момента? Колко близо е близкото и колко далече е далечното?

Чакаш ли в края на моста? Посрещащ ли с прегръдка? Или отпращащ така? Минаваш ли половината път до средата на моста? Мериш ли я тая среда? И как я определяш къде е? Много ли ти е важно да се срещнете точно по средата? Ами ако ви остава една крачка и никой не я прави? И кога се научи да търсиш точно средата и се отказа от великодушието?

Строиш ли мостове или ги рушиш? И как го правиш? Бавно ли или бързаш? Поставяш ли си срокове? А някой знае ли за твоите срокове? Или са само в теб? Обръщащ ли се като тръгнеш по нечий мост? Или само по твоите вървиш, защото са ти познати?

Какво има под твоите мостове – мека трева или блато с крокодили? Ниски ли са или са високи? Ще бутнеш ли някой от моста или ще го оставиш да се умори от “танци”? Или напротив – ще му протегнеш ръка, за да дойде по-бързо до теб?

Виждаш ли мостовете на другите? Или чакаш да се появят на твоите собствени? Тяхна си работа ли? Не, всъщност е и твоя…

На остров си? И казваш, че няма мостове… Ако не искаш някой да дойде неканен, добре, така да бъде… Обаче, виж, можеш да си направиш невидими мостове… За всеки случай… Ще ги види само онзи, за когото са предназначени… Остави ги, макар и невидими, защото някой ден, някой, когото си чакал все трябва да мине отнякъде. Е, ако е този, Който трябва да е – ще преплува. Ако не знае да плува – ще се научи… Ако трябва, ще тича върху телата на крокодилите… Ако се удави или го изядат – ще възкръсне и пак при теб ще дойде… И така – няколко живота… Ама все пак, остави едно мостче, за всеки случай остави… Че понякога не се разпознаваме лесно… И докато чакаме някой да премине, а всъщност с всички сили му пречим да го направи, току виж се отказал… Защото вярва, че писаните неща се случват лесно.

Изобщо, как си с мостовете? Ти ли тях владееш или те теб са оплели?

А.С., 19.03.2019 г.

Uncategorized