Някой ден ще седнеш на мек фотьойл от облак, който ще те обгърне като прегръдка. Ще пиеш топъл шоколад, чийто вкус ще се мени преливайки и преминавайки през всичките ти любими вкусове. Ще седиш и ще изгледаш всички пътища, по които не тръгна, но за които не спря да мислиш.А дотогава? Дотогава е този блог… Срещите с приятели и непознати… Добрите случки… И не-толкова-добри-изглеждащите…Защото най-много учим от тях…